Евродепутатът Илхан Кючюк: Предстои изграждането на нов световен ред

Една седмица, два избора и един въпрос, който все по-трудно може да бъде заобиколен: накъде върви Европа?

Изборите в най-бедната германска провинция Саксония-Анхалт показваха една от възможните посоки. Избирателите поставят в центъра теми като миграцията, сигурността и образованието. Изборите в Швеция ще покажат, дали крайната десница в традиционно либералната скандинавска страна, ще поеме в сходна посока.

Но политическата промяна не е единственото предизвикателство пред Европа. Друга възможна промяна на досегашния курс идва от една на пръв поглед по-далечна от голямата политика тема — образованието. Резултатите на 15-годишните ученици на международния тест PISA през 2025 г. показаха новата образователна реалност в Европа. Европейските страни губят позициите си спрямо източно-азиатските си конкуренти, които продължават да държат лидерството в класациите. А успехът на соченият дълго време за пример финландски образователен модел вече е под въпрос.

На въпроса: „Накъде ще продължи Европа?“ ще отговори и председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен. На 16 септември в сряда фон дер Лайен ще застане пред депутатите от Европейския парламент, където ще произнесе Речта си за състоянието на Съюза. Председателят на Европейската Комисия ще направи равносметка на изминалата година, ще очертае настоящите предизвикателства и ще представи приоритетите си през следващите 12 месеца. 

А докато фон дер Лайен подготвя и представя политическата си програма, председателят на Европейския съвет Антонио Коща е в последната фаза на обиколката си из европейските столици. Тази седмица той ще приключи разговорите си с лидерите на още шест страни, сред които Австрия, Италия и Франция. Коща вече беше на посещение в България, а миналата седмица се срещна и с германския канцлер Фридрих Мерц. Основната му цел е да събере позициите на страните членки преди преговорите за следващия 7-годишен бюджет на Европейския Съюз за периода 2028-2034 г. 

Темите за сигурността, защитата на границите и конкурентоспособността заемат все по-централно място в европейския политически дневен ред. Това ясно пролича от изказванията на лидерите на ЕС през последната седмица.

„Нашата сигурност на Земята все повече зависи от нашата сигурност в Космоса.“

Заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Международната среща на върха за Космоса в Париж.

„Космосът навлиза в нова епоха. Хората се връщат на Луната. Сателитите стават по-евтини и по-способни. Изкуственият интелект трансформира това, което можем да направим с данните, събрани в космоса. И, както показва войната на Русия срещу Украйна, това, което се случва в нашите орбити, е все по-централно за нашата сигурност. Космосът е гаранция за нашия просперитет, сигурност и независимост.“

Но разширяващите се приоритети на Европа изискват и повече финансови ресурси. След срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц по време на обиколката си на европейските столици на страните членки, председателят на Европейския съвет Антонио Коща увери: 

„Със сигурност, не можем да искаме повече средства от държавите членки. Затова трябва да създадем нови собствени ресурси, така че да защитим националните бюджети. Националните бюджети трябва да се уважават и ние го правим.“

„Този бюджет има за цел да засили нашата сплотеност, да повиши конкурентоспособността ни, да осигури сигурност за всички и да изгради най-добрата колективна отбрана за всички европейци на континента.“  

Междувременно над 200 екологични и климатични организации от цяла Европа поискаха трайно решение на кризата с цените на горивата. Според тях зависимостта на европейските икономики от вноса на изкопаеми горива трябва да спре. По време на медиен брифинг, свързан с предстоящата Реч за състоянието на Съюза, директорът на Мрежата за действия в областта на климата Киара Мартинели настоя:

„Речта за Състоянието на Съюза е мястото и моментът да се каже много ясно, че не можем да излезем от кризата с изкопаемите горива, докато продължаваме да подхранваме коренните причини за нея. Не можем да изградим конкурентоспособна, сигурна европейска икономика върху енергийна система, която не контролираме. Система, в която войната, или решенията на държави от другия край на света извън Европа могат да определят цената, която европейските семейства и европейските граждани ще плащат за отопление на домовете си.“

Заместник-генералният секретар на Европейското бюро по околна среда Патриция Хайдегер смята че настоящата представа за това как да осигурим здрава и силна икономика е погрешна.  

„Нашите политици обсъждат как да направят икономиката по-конкурентоспособна чрез отслабване и забавяне на екологичните и климатични политики, докато природните системи, от които икономиката ни се нуждае, се рушат. Ние вярваме, че бизнесът може и трябва да се адаптира към европейските регулации. Но бизнесът не може да премахне регулациите, ако иска да избегне климатична и екологична криза. И точно това е рискът, на който искаме да акцентираме преди речта за Състоянието на съюза.  Икономиката е силна само когато зависи от устойчиви енергийни ресурси и здрави природните системи.“

Спорът за енергийните източници на Европа и конкурентоспособността обаче не се изчерпва с цената на енергията и регулациите. За да запази икономическите си позиции, Европа трябва да разполага и с хората, които могат да работят в икономиката на бъдещето.

Състоянието на европейското образование изглежда не отговаря на изискванията на новото време. Последното международно изследване PISA показа, че именно образованието може да се окаже една от слабите страни на европейската конкурентоспособност. В интервю за радио Ренасенса португалският образователен експерт Мигел Ердаджи направи анализ на слабите резултати на учениците в Португалия и значително по-високите постижения на техните връстници в Англия.  

„Има два възможни модела за планиране на образователна система. Единият се основава на знания и високи стандарти – моделът, който следвахме  до 2015 г. в Португалия и който Англия има сега. Другият се основава на умения, а следователно и на по-меки компетенции и по-снизходителен подход към учениците. Вторият модел не е работил. Това е много видно в случая с Португалия. Вижда се и в Обединеното кралство, когато сравним Англия с Уелс, който последва път, подобен на този на Португалия - ситуацията му се влоши.“

Възниква въпросът, дали Европа не трябва да намери единно решение на влошаващата се образователна среда в европейските страни, предвид това, че основен приоритети на Комисията фон дер Лайен е да подобри конкурентоспособността. Според българския евродепутат от групата на „Обнови Европа“ Илхан Кючюк държавите-членки не са длъжни, а и не искат да остават образованието да се решава на европейско ниво. 

„Образованието е национален приоритет той не е общоевропейски приоритет и държавите никога не са искали да отдават повече компетенции. Хайде, да се фокусираме върху България. Това не е проблем от вчера и от днес. Функционалната ни неграмотност е пълзящо явление, за което говорим така публично, ми се струва, от вече поне две десетилетия. И виждаме резултата от всички действия на управление на държавата. Образованието е комплекс от много други фактори и семейна среда, и подготовка на образователните ни системи, и капацитета на учителите изобщо, и поведението на публичните фигури. Всичко това води до едно и също място, а резултатът е такъв, какъвто го виждаме. Въпросът е: Оттук нататък накъде може да се върви? Дали още да се копае дъното може? А според мен винаги може още. Или да се потърси някакъв път за излизане нагоре. Политическата стабилност е крачка, която може да помогне за това.“

Пред Българското национално радио евродепутатът Илхан Кючюк направи свой прочит и по другите водещи теми от дневния ред на Европейския съюз. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл, подготвен от Виктория Тодорова.